Изоставените сгради

В тази тема ще засегнем проблема с изоставените сгради в Банкя и кои са били те в миналото.

Информацията е заимствана от различни източници (вкл. Интернет – за което не даваме гаранция за достоверност).

Ако вие имате някаква информация по темата или знаете нещо за друга сграда, моля споделете я в коментар или ни пишете на нашия имейл адрес.

Резиденция “Банкя”

Архитект: Павел Николов
Година на завършване: 1977 г.

Правителственият балнеосанаториум в гр. Банкя (още известен като “Резиденцията в Банкя”) е проектиран по поръчка на МВР – Управление безопасност и охрана (УБО). Той е и представителен обект на властта през периода на държавния социализъм в България със специален статут и ограничен достъп.

Разположен е в голям имот от 455 дка. на стръмен терен и в живописна природна среда. Сградата представлява блокова структура, пълзяща по терена и организираща всички функции в 5 отделни блока, свързани помежду си с топли връзки.

Уникалното при него е местонахождението му, специфичният климат, тъй като оттам минават няколко въздушни течения. И уникалната растителност, която е посадена. Там са минералните извори, които могат да се използват.

След 10 ноември 1989 г. Тодор Живков е свален от власт и принуден да напусне резиденция „Банкя“. През 1990 г. тя е предадена на Българската асоциация за туризъм и отдих, а после и на Столичния народен съвет. Година по-късно Столичен общински съвет основава дружество „Софийски голф и кънтри клуб“ заедно с фондация „Масако Оя“.

Резиденцията става хотел и за няколко години минава в ръцете на японската бизнесдама Масако Оя с едноименната си фондация, която държи 51% от целия имот заедно с парка, а общината запазва 49% от дружеството „Софийски голф и кънтри клуб“.

То е учредено със срок 70 г., което означава до 2061 г. Предметът му на дейност е „изграждане на първото и най-голямо игрище за голф на Балканския полуостров, както и еднофамилни жилища за отдаване под наем или продажба“. В крайна сметка жилищата са започнати и не са довършени.

През 1997 г. държавата си връща резиденцията, и тя продължава да функционира като хотел до 2009 г., когато с решение на правителството управлението на резиденцията се прехвърля на ДАНС, които да го използват за тренировъчен център.

Днес имотът е публична държавна собственост и е поверена на Столична администрация.

Почивна станция на Народната Банка

Архитект: Христо Пешев
Година на завършване: 1933 г.

През 1931 г., ръководството на взаимоспомагателната каса „Утеха“ на служителите на Българската народна банка възложи на арх. Христо Пешев да изготви проект за построяване на почивна станция в с. Банкя.

Имота от 5000 кв. м е дарен от Михаил Тенев с условието че почивната станция ще носи завинаги името му.

През пролетта на 1932 г. започват изкопните работи. А строителните работи се извършват без всякаква механизация. Забъркването, полагането и трамбоването на бетона се извършва ръчно. Пясъкът и чакълът се доставят от поречието на реката при с. Иваняне. През есента на 1933 г. сградата е напълно завършена.

Мястото, върху което е построена почивната станция, се намира на север от минералната баня, непосредствено до малката градина (малкия парк).

Планът на сградата е оригинално решен. Всяка стая има тристранно остъклена веранда. Постройката има подковообразна форма. В челната и част, която се намира на изток, има двуметрови железобетонни тераси, излизащи конзолно от постройката. Оригинален е видът на сградата особено вечерно време, когато са осветени верандите на стаите. След построяването на сградата местното население нарече станцията „КОРАБЪТ“.

Изложение на инж. Кръстю Илчев.
Из Михаил Тенев – Живот и дейност.

В по късен етап сградата става Детски санаториум на СКУ, където децата паралелно с лечението се обучават, като в училище.

Кооперация „Царевец“ (Вила „Република“)

Архитект: Неизвестен
Година на завършване: 1931 г.

Кооперация „Царевец“

Кооперациите излизат на мода. Най-голяма и внушителна тогава била кооперацията „Царевец” – със 167 стаи, с широки слънчеви тераси, вътрешни чешми и отходна канализация.

На първия си етаж тя имала грамаден салон, който бил и ресторант и концертно-театрален салон. Там през целия сезон свирел оркестър и изнасяли спектакли артистични трупи.

Плащало се е годишна такса за комплексно обслужване-почистване, пране, приготвяне на храна и прислугa.

Общежитието „Ким Ир Сен“

Първото общежитие за корейските сираци, е открито в град Банкя и носи името на севернокорейския лидер Ким Ир Сен.

През 1954-1955г. са настанени общо 176 деца, от които 127 момчета и 59 момичета.

Обучението на корейските деца, настанени в общежитието „Ким Ир Сен“ в град Банкя, започва през 1954г. в СОУ Христо Смирненски. Корейските ученици се присъединяват към българските класове чак в гимназията – X-XI клас, като във всеки клас са разпределени по две момчета и две момичета. Тези деца обаче посещават само занятията по български език, тъй като много от тях имат желание да останат в България и да завършат своето висше образование тук.

На 25 юни 1956г. се случва едно паметно събитие, отразено и в българската преса по онова време. Севернокорейският лидер Ким Ир Сен прави първата си официална визита в нашата страна, като едно от местата, които посещава, е Банкя. Там той се среща с възпитаниците на корейското общежитие. С голяма радост и възторг е посрещнат от всички деца и възрастни, които не могат да скрият вълнението си.

След заминаването им в началото на шейсетте години сградата на общежитието се превръща в санаториум „Република“.

Севернокорейските деца в България – Елица Милошова

Санаториум „Република“

В санаториум „Република“ са приемани и лекувани сърдечно оперирани болни и такива претърпели инфаркт. След 1997 г. санаториума е закрит и малък брой от болните е прехвърлен за лечение в База 2.

Малката баня (Старата баня)

Архитект: Нено Нешов
Година на завършване: 1906 г.
Завършване втори етаж: 1937 г.

През 1906 г. е построена сградата на първата обществена баня в града, наречена „Малката баня“ тя е по проект на арх. Нено Нешов, на площ от 294 кв. м.

Намира се на 300 метра от каптажа на изворите в центъра на града. Построиката е направена от Министерството на обществените сгради и възлиза на стойност 30 000 златни лева. Водата за тази баня идва направо от разпределителната каптажна шахта.

В старата баня има два басейна – за мъже и за жени, покрити от привременна постройка. Влиза се отвън направо в двете къпални, които имат две помещения – басейн и съблекалня. Няма нито душове, нито курни, където човек да се облее, за да не влиза потен и мръсен в басейна.

След построяването на Голямата баня, малката, наречена „народна“ се използва предимно от околното работно население, при това – безплатно. Много от болните от ревматизъм и ишиас вярват, че водата в нея била полечебна и затова също я предпочитат.

От красив някога балнео-санаториум, в който с помощта на минералната вода са се лекували редица заболявания, днес Малката баня, въпреки че е паметник на културата, е оставена на милостта на природата и вече се руши.

„Културното наследство на град Банкя, като ресурс за икономическо развитие” – Иван Стоянов

2 коментара за “Изоставените сгради”

Била съм в детския санаториум. Много жалко, че тези прекрасни сгради са изоставени и разрушени.

Сградите срещу гарата преди полицията знам само че са им казвали кореискота ако не се бъркам

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *